|
Олимпийското
движение е световна организация, чиято задача е подпомагането и
популяризирането на Олимпизма във всички негови аспекти. То се оглавява
от МОК, като други ръководни органи в него са международните спортни
федерации и националните олимпийски комитети (НОК). Спортистите,
участващи в Игрите, в най-голяма степен изразяват идеалите на Олимпизма
и затова са част от Олимпийското движение. Организацията, задачите
и връзките между ръководните органи, инструкциите и олимпийските
правила са описани в Олимпийската харта - конституцията на Олимпийското
движение. Според нея главните цели на движението са:
- да съдейства
за развитието на физически и морални качества, които стоят в основата
на спорта;
- да възпитава
младите хора чрез спорта в дух на разбирателство и приятелство,
като по такъв начин спомага за изграждането на по-добър и мирен
свят;
- да разпространява
олимпийските принципи по света, чрез което се създава дух на доброжелателство
между народите;
- на всеки
четири години да събира спортисти от всички държави на големия
спортен фестивал, наречен Олимпийски игри.
МОК е върховният ръководен орган на Олимпийското движение. Той е
неправителствена и нестопанска организация със седалище Лузана,
Швейцария, а основната му мисия е да ръководи Олимпийското движение
в съответствие с Олимпийската харта. Органите на МОК са: президент,
управителен съвет и сесия (общо събрание на членовете на МОК, провеждащо
се поне веднъж годишно). Президентът се избира от членовете на МОК
с таен вот за период от 8 години. Бившият президент - маркиз Хуан
Антонио Самаранч, чийто мандат изтече през септември 2001 г.,
е избран на този пост през 1980 г. Маркизът бе наследен от белгиеца
Жак Рох
в конкуренцията на четерима кандидати.
Членовете на МОК действат като представители на комитета в своите
страни и също имат осем годишен мандат. Понастоящем те са 113, между
които 10 активни спортисти. Френският и английски езици са приети
за официални в МОК и затова всички негови публикации се издават
едновременно и на двата езика.
МОК признава за членове на Олимпийското движение международни спортни
федерации, които са неправителствени организации, ръководещи един
или няколко спорта на международно равнище и включващи организации,
администриращи тези спортове на национално равнище. Членството им
ги задължава да приемат антидопинговия кодекс на Олимпийското движение,
а статутът и дейностите им да са в съответствие с Олимпийската харта.
Те запазват автономността си по отношение на ръководените от тях
спортове.
Националните олимпийски комитети (НОК) имат мисията да развиват
и защитават олимпийските принципи на национално равнище. Те притежават
изключителното право да представят страните си на Олимпийските игри.
Някои от задачите им са: да работят за постигането на ползотворно
сътрудничество с правителствените органи и ефективно да съдействат
за създаването на програми за популяризиране на спорта на всички
равнища. Тъй като спортът навлиза в сферите на образованието, здравеопазването,
икономиката и социалния ред, желателно е НОК да се радват на подкрепата
на обществените институции за постигането на своите цели. Въпреки
всичко те трябва да пазят автономността си и да се противопоставят
на натиск от политическо, религиозно или икономическо естество.
НОК сформират, организират и водят своите делегации на Олимпийските
игри, осигуряват им транспорт и подслон, застраховат ги и са отговорни
за действията на техните членове. На НОК се препоръчва: да организират
редовно (по възможност ежегодно) олимпийски ден или седмица с цел
популяризиране на Олимпийското движение; да участват в програмите
на Олимпийската солидарност; да търсят източници на финансиране,
които не противоречат на Олимпийската харта и които биха им помогнали
да запазят автономността си.
Един от начините на финансиране на НОК е фондът “Олимпийска солидарност”,
създаден с цел да оказва помощ особено на комитетите в развиващите
се страни. Помощта може да бъде директна или под формата на съвместни
програми между НОК и МОК с техническото съдействие на международните
федерации. “Олимпийската солидарност” е звеното на МОК, отговорно
за управлението и администрирането на приходите от продажбата на
телевизионни права и за разпределението им между НОК за подпомагане
на спорта в техните страни.
Олимпийските
игри са състезание между спортисти, а не между държави. Те се състоят
от Игрите от Олимпиадата и от Зимните олимпийски игри, като и в
двата случая се провеждат на 4 години. “Олимпиадата” е период от
4 години, който започва с едно издание на Олимпийските игри и завършва
при откриването на следващото. Годината на организиране на Игрите
не може да се променя, т. е., ако те бъдат прекъснати поради някакви
причини, поредният номер на Олимпиадите се запазва. Например, въпреки
че заради Първата световна война Игрите през 1916 г. не са се състояли,
периодът между 1912 и 1916 г. остава в историята като VI-тата съвременна
Олимпиада.
Зимни спортове са тези, които се практикуват на сняг или лед. Първите
Зимни олимпийски игри се провеждат през 1924 г. До 1992 г. те се
състояват в годината на “летните” Олимпийски игри, а впоследствие
започват да се организират две години след тях. Терминът Олимпиада
не се отнася за зимните Олимпийски игри. Те се водят само по номерация
(примерно: XVII Зимни олимпийски игри в Лилехамер’94). Определенията
“летни” и “зимни” се използват често, но са технически неточни и
съответстват на Игрите от Олимпиадата и Зимните олимпийски игри.
|
